Мая Данева - Моите сезони

Рисуваме сенките по небето и земята. Крием зимата в себе си. Консервираме времето в текстовете на Мая Данева.

Александър Арнаудов

Моите сезони

*
снежна буря
сенки на бяло по небето и земята
дете рисува

*
Нова Година
от фонтана в градината
излиза костенурка

*
люта зима
добавям още люти чушлета
в доматения сос

*
Свети Валентин
реже с нея лук
за студена херинга

*
Ден на прошката
на всички простори
прани чаршафи

*
пролет в карантина
само една мартеничка на дървото
за всички щъркели

*
топъл дъжд
чука по прозореца
сигнал на приятел

*
юлска гореща вълна
в новата кухня
тествам фурната

*
горещо пладне
задържа историите на клиентките
асфалтът пред хлебарницата

*
след плаж през август
не прави сиеста
само калинката

*
изсъхнало море
в кухненския буркан
морска сол

*
15 август
водя беззвучен разговор
пред чудотворна икона

*
краят на лятна ваканция
в детски джоб
шепа пясък

*
първи есенен ден
консервирам лятото
в трилитрови буркани

*
октомврийска неделя
песента на птиците чувам
един час назад

*
късна есен
изгарява в тиквен фенер
сянка на свещ

*
Хелоуин
лице в лице с чудовищата
в мен

*
изгнила круша
приближава денят
на Вси Светии

*
зимна депресия
крия се в сянката си
ден и нощ

*
мислим си за Коледа
синът ми се усмихва
без да знае защо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021