Росен Желязков - Хладилникът

Телата започват да говорят истини, когато са голи. Сърцето няма къде да се скрие в поезията на Росен Желязков.

Александър Арнаудов

*
Когато телата са голи, 
винаги започват да говорят истини. 
Сърцето няма къде да се скрие.

*
Тази нощ ме събуди хладилникът.
Дойде при мен и започна 
да отваря и затваря 
вратата си, беше загрижен.
На сутринта станах рано
и отидох да купя три яйца
и масло, изпържих ги, след това
седнах пред отворената му врата 
и се хранихме заедно. 
След това излязох да търся
вечеря или работа
все тая, а хладилникът ме изпрати с надежда.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023

Previous
Previous

Рени Васева - Градът

Next
Next

Маргарита Черникова - Денят едва започва