Рени Васева - Самотен кръст

Костите на мъртвите пеят под стъпките. Зимният вятър простенва като призрак. Благославяме завръщането на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Под стъпките ми
костите на мъртвите
блажено пеят.
Така си мисля аз
и тишина се стича
между пръстите ми
като свещен елей.
И стискам здраво
букетчето цветя.

Един разюздан
зимен вятър
простенва като призрак
между паметните плочи,
завихря се
около каменните кръстове,
подхвърля
във лицето ми прахта
от ланшна шума.

Понякога очите ми
залепват
върху камъни
с красиви, белоснежни
ангели,
орнаментираните вази,
празни и самотни,
се пълнят със дъждовен
еликсир
и канят сивите врабчета
да отпият.

Там, някъде във дъното,
тревите са погълнали
един самотен
бронзов кръст.
Тревите - жилава
и многобройна армия,
която живите
изкореняват трудно,
улисани във своя
шарен делник.

Под стъпките ми
костите на мъртвите
разравят твърдата земя,
изтръгват корена
на въздесъщата трева,
протягат
почернели пръсти
и благославят
моето завръщане.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022