Рени Васева - Диоген

Диоген броди като призрак, търсещ хора и поезия в квартала на мургавите ни братя. Слушаме рап и стари градски песни в ърбан лириката на Рени Васева.

ПО ГРАДСКИ

Зимата бяга от градското гробище,
денят там се влачи едва,
отсреща терасите плават сред спомени,
в мъглата прозира гора.
Дърветата - хилави, болни, помръкнали,
хапе вятърът с вълча уста,
профучава снегът на наострени ножове
и търси безпомощна плът.

***
Зимата бяга от квартала на бедните,
оня краен, силномургав квартал,
дето денем един Диоген остарял
броди, търсейки хора, хора последни.
А палтото окърпено, с тези дълги ръкави,
се развява по вятъра и попива снежеца.
Под прокъсани кецове калта се просмуква
и тръгва в артериите. Кварталът на бедните
със слънцето пада в нощната бездна...


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023

Previous
Previous

Анна Димитрова - Война

Next
Next

Людмила Христова - Нещата от живота