Радослав Александров - Тъмнината в стаята

Когато есента идва в живота ни, не ни остава нищо друго, освен да приемем поканата на Смъртта за партия шах.

Лъжата на пролетта е разобличена в ноември. Светът е черно-бял, човекът в огледалото си ти и не си ти, сам си и не сам, а шахматната дъска те очаква в новите стихове на Радослав Александров.

Ива Спиридонова

Сезони

През ноември
видях елен,
заек и теб.
Ти не беше
момиче-глухарче.
Една лъжа
през април,
която закъсня красиво.


НЕсамота

"Ти никога не си един човек" -
изрече онзи невзрачен
образ в огледалото.
Хиляди дни пренебрегван,
скрит в прашните, тъмни
и забравени ъгли на стаята.
" Ти си Авел, но и Каин"

...

" И все пак... Ти никога не си един човек" -
изрече онзи невзрачен
образ в начупеното огледало,
хиляди дни пренебрегван,
осветен от тънките
слънчеви лъчи,
които пречупват
тъмнината в стаята.

Шахмат

Небесният покров
се разтвори
и изпука гръмко
като старите му кокали.
Светът стана черно-бял
и той се досети,
че е нужно да приготви
рицарските си доспехи.
Избърса трохите от масата,
извади едно старо
"Не се сърди човече"
от нощното шкафче
и зачака Смъртта
да почука на вратата
и да го покани
на партия шах.

Есента носи смърт

Счупената
порцеланова чаша,
мръсната чиния на масата,
тялото - изсъхнало есенно листо.
Дъждът плахо почуква по перваза.
Спомените върху старата дървена врата.
Премръзналото врабче на прозореца
отдавна е загубило
надеждата за топлина.

Жертви

Черният костюм
е прецизно изгладен
и дървената кутия -
излъскана.
Пръстта е рохка и мека.
Въздухът - влажен
от сълзи.
Лицата оклюмани,
сърцата свити.
Единствено саванът
е бял.
И гълъбът.
Белият гълъб,
разхождащ се из
из почернелия двор.

Епитафия на една мечта.

Пожертвай всичко скъпо,
за да има нещо,
дори отвъд това,
за което няма сила
човешката ти мисъл.
Пожертвай,
за да пише:
Смисъл

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021