Рада Александрова - Дълбоката далечност

Дългокосата тишина ляга отвъд. Страстта е нетленна смърт. Въздухът се разсипва от небето като поетичния глас на Рада Александрова.

Александър Арнаудов

ДАЛЕЧНОСТ

И всичко, до което се докосвам,
си ти.
И тишината ляга тъмнокоса
сред моя стих.

И скъпи гости, радостни стопани
на бялата душа
са небеса, и хора, и поляни…
Нощта, нощта…

Като колона се изсипва въздухът
през твоя глас.
И няма нито минало, ни бъдеще,
ни чудеса.

Безкрайно просто и щастливо сливане
е всичко тук.
Дълбоката далечност ме попива.
Без звук.

ОТ КРАТКИЯ ЖИВОТ НА ТАЗИ СТРАСТ
не мога в себе си да се завърна.
Обърната съм цялата назад
като зърно, извън пръстта покълнало.

Объркано е всичко. Небесата
като изгнили струни се разсипват.
И се разсипват моите богатства.
И падам ничком.

От въздуха със корени ловя
случайната, останалата влага.
И суха смърт полека ме удавя,
и между бучките да тлея ме полага.

С очи заровени, покълнали в пръстта
Как мога да те зърна, да те видя!
Страстта е смърт. Нетленна е страстта.
Като съня – безпаметен и свиден.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022