Петър Чухов - Постскриптум

Словото ражда вековната злоба на неграмотните. Зимата пее свойта зла песен. Човешко е да се умира в стиховете на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

ПОСТСКРИПТУМ

В началото
бе Словото
но Словото
какво роди

тиха нощ
свята нощ
псета и вълци
вият в полята
Словото ражда
из мъртва утроба
вековната злоба
на неграмотните

тиха нощ
свята нощ
двама светии
газят боси в снега
виелицата засипва
следите от стъпките им
и пълни очите
на слепеца след тях

тиха нощ
свята нощ
зимата пее
свойта зла песен
вихрите гонят
тръни в полето
трима снежни човеци
стоят край люлката

тиха нощ
свята нощ
след мъки
стонове вековни
Словото ражда
из мъртва утроба
един мъртъв 
език

СЛУХОВЕ

Чух че Шекспир бил умрял
а освен това и Сервантес
странно (дори неприятно) съвпадение
но хората са толкова непостоянни
умират ден за ден
като вятърни мелници
като хамлети
тибалти
лаерти
полонии
като офелии
и жулиети
отровени умират от отровите
които произвеждат

и ето
смърт
заспиваш
човешко е да се умира

божествено
да се възкръсва

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023