Палми Ранчев - Вървя и сънувам

Вървим и сънуваме хората. Продължаваме съня си, дори когато не сме сами. Разминаваме се със себе си в отраженията на Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

СКИТНИЦИ

Вървя и сънувам, че оглеждам витрините
по единия тротоар. И по другия.
Внимавам да не се блъскам в хората.
Заобикалям ги. Спирам поглед върху манекените.
Повече са облечени. И един съблечен.
Разминавам се с красиво момиче.

Има ситно къдрава коса до раменете.
Сънувам и него. Изсънувах го. Засънувах
двама скитници. Бързаха нанякъде.
Единият много кльощав, другият – не толкова.
В телефонната кабина отсреща
забелязаха празна бутилка.

Не толкова кльощавият се спусна натам.
Двайсет и четири стотинки – каза с усмивка.
Зарадвах се заедно с него – в съня си –
и продължих да сънувам. Не се събудих,
когато някой ме попита: Ти ли си, ей човече?...
Не се събудих и когато сам се попитах.

ПРЕДИ СВЕТОФАРА

Жена е – личи отдалече, баба – отблизо личи.
Протяга ръка за просия. Без да каже дума върви
край колите. Двайсетина метра срещу потока,
двайсетина метра – обратно. Все мълчаливо.
Очите й не говорят – кафява повърхност. И само –
цоп, цоп – раздвижват се кръгове. Получи ли
пари или цигара. Иначе само гладка повърхност.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022