Палми Ранчев - Свободен

В очите ни времето сънливо се усмихва. Все по-навътре се забиват спомените. Никой няма да ни обвини, че сме свободни в текстовете на Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

ПРИЛАГАТЕЛНИ ЗА МОЯ СЪСЕД

Излиза сутрин в 4 и 30. Отива на работа – 
ще спечели пари. За хляб, сирене, месо. 
И килограм домати. Ще има за цигари. 
Две ракии ще изпие вечерта. После даже 
може да почерпи. Сега за друго мисли. 
Шепнешком изпсува изкривеното дърво. 
Трябва да заобиколи. Сънливо се усмихна. 
Сладко се протегна. Кротко му се извини.

ХЛАПЕТО С ПАПИЙОНКА

Все по-навътре се забива споменът ми 
за хлапето с папийонка. Намерил я 
в кофа за боклук. Сновеше между 
спрелите коли. Протягаше ръка. 

Бръкнат ли за дребни – грейваше. 
Не искаше единствено пари. 
Или много малко искаше. 
Но жестът често беше труден. 

Времето не стигаше да го зарадваш. 
Все по-навътре се забива споменът ми 
за хлапето с папийонка. По-болезнено. 
Пирон в греда. Най-гнилата в душата ми.

ХОРАТА

в пълното метро сутрин ме блъскат – извиняват се,
блъскам ги – извинявам се. Оглеждам се в очите 
на някого. Възкликвам: Това съм аз!... Прекъсват ме: 
Не ти!... Не!... Аз съм!... Първият крещи:  Този 
не си ти!... Настава бъркотия. Някой иска да слезе. 
Друг щял да остане вътре завинаги. Имал нужда 
от повече място. Иначе се задушавал. У-ми-рал!
Не, аз умирам! - крещи друг. Недейда лъжеш! - 
прекъсват го, задъхват се.  Звучиш прекалено добре.
Не се умира по този начин!... Лъжеш!... Не лъжа!...
Думите им се смесват. Стават шум. Отново глсове. 
С всеки съм съгласен. Примигвам. Учтиво кимам.

СВОБОДЕН

Как се оказах тук? Самотен и спокоен. Нямам обяснение.
На това място най-накрая съм какъвто отдавна желая.
Никой няма да ме обвини, ако стана великодушен Бог.
Или безмилостен диктатор. На едрите и дребните мравки. 
На две семейства къртици. И на пълчищата земни мухи.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021