Палми Ранчев - Герой
И загубата, и победата се посрещат с усмивка. Преди края на играта, героят проплаква насред тълпящи се спомени. Докато всички други пропадат, думите на Палми Ранчев сграбчват въздуха и политат.
ГЕРОЙ
Прошепна: И-и-с-т-и-и-и
и-н-а-т-а-а-а-а-а!…
Проплака: Спра-а-вед-ли
и-в-о-с-т-а-а-а-а!... -
някъде дълбоко
във въображението си.
Шепотът му е повече
от тих. Дори ехото
в него не успява
звучно да го повтори.
Тогава за какво
се е събрала тази тълпа?
Всички крещят:
Спра-вед-ли-и-и-вост!...
Съскат: И-с-с-ти-на-а-а-а!...
Единствената ис-с-ти-на!...
Да спомене ли, че преди
множеството наоколо
той призивно ехтеше
от сега повтаряните думи.
Възможно ли е
заради някогашния шепот
да се превърне
в признат от всички герой.
ПРИЗНАВАМ
Харесвам лесните игри.
С нищожни печалби.
И скромни загуби.
Не влизам в игрални зали.
Залагам на тротоара.
Срещу играчи, следящи
с презрение заровете.
Напускам играта с една
и същата усмивка, ако
губя, или съм спечелил.
СПОМНЯМ СИ
отдавна отминалото
време, много преди
двайсет и две, двайсет
и пет-шест години.
Възможно да са повече.
Играех си с Края.
Краят припяваше:
кра-а-й!... И аз повтарях:
кра-а-й!.. . Краят
ме покани да разбера
къде е края. Вдигнах
с безразличие рамене.
Вървяхме редом –
не обръщах внимание
както на шегите,
така и на мълчанието му.
Изкачвахме се към
последния десети етаж.
Оттам наблюдавах
шеметното му падане.
Изглеждаше комично
как лети и неуспешно
опитва да се хване
с ръце и крака за въздуха.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024