Нинко Кирилов – Ноември

Ноември е месецът, когато всичко се разпада на безкрайности. Филмите на Уди Алън и ариите на Калас не са достатъчни, когато са деструктирани от гласа на Нинко Кирилов.

НОЕМВРИ 

когато се разпада всичко на безкрайности,
лалетата не са достатъчни. не са достатъчни и филмите на Уди Алън,
арии на Калас, думички на Джойс и Кафка. само
нашата любов, любима, люби любовта любовно. аз тишинея. ти
ме водиш за ръка от тук до там,
от край до знам. когато всичко се деструктурира
на фини, грациозни монументи,
ние сме ковчезите за след. а и преди, защото 
отново дефазирани люлеем пръстите си
като преди стихотворение.

НОЕМВРИ 2

две снежинки се срещат
на върха на езика ти:
- мамо?

АЗБУКА

Аз вечно се самоочаквам. сред
Бисерните стойности на чудото, сред
Всичките високопарни извинения, сред
Горестите, плахите 
Дефекти на съпричастните към нас.
Ефирни еуфории ни водят към бледите
Жълтъци, т.е.
Земни
Изгреви и
Йерихонски залези от плът и
Корист. а междувременно и с теб
Лежим и лъжем, лъжем и в сентенции ще
Мирознаем,
Нищопитаме: защо така сме
Огнено вселенски? банално
Пророкуваме и нож, и
Риск, и
Стресови делюзии от болки. а само
Тишината ни изражда в обич. и
Узряваме.
Фотоните на вечното линеят без
Хамбара на отразеното и
Цялото, и
Чоглаво чернеем чисти. честно:
Шамарите са просто силно милване.
Щастливите са луди невестулки и
Ъгли,
Ьгли. остротата на зимните
Юзди е само тъжна
Ялова утроба, щом теб те няма.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024