Нина Желязкова - Зима

Не живеем под небето, не валим като сняг между плочките. Разваляме се като зимата. Студът си отива завинаги, оставаме сами на най-горещия площад на света със стиховете на Нина Желязкова.

Александър Арнаудов

*
Последното, което ти написах беше,
Че те мразя. А исках да ти кажа, че боли.
Когато всичко е изписано,
Остава да замажеш думите със стона на линейка;

Всичко е изписано, 
Но няма как 
Да ти кажа, че рибите в реката са засъхнали сълзи от друго време,
А обелискът е пшеница, 
Която много бързо е растяла между плочките.

Така ще продължим напред.

*
Пълна с жалко неудовлетворение.
Като неваляла зима. 
Не искам нито да се разваля.
Нито да ме има.

*
Мернах студа с оранжева раница.
Готвеше се да излезе.
Исках да му кажа "спри", но разбрах, че се е изпарил. Бях сама
На горещия площад.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023