Николай Колев - Точка на замръзване

Всяка пролет има дъх на цветя и на ковчег. Няма завръщане в стиховете на Николай Колев.

Александър Арнаудов

*
Всяка пролет
ме кара да мисля,
че съм сбъркан човек...
Усетя ли дъх на цветя
и аз като оня,
се озъртам да видя
къде е ковчега.

*
Той търпи.
И някак неусетно
надолу се подхлъзва.
Докато търпението му
достигна
точка на замръзване.

*
Залюляха снага
под южния вятър
брезите пред родната къща
на дъщерите ми
и нашепнаха...
Няма завръщане.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024

Previous
Previous

Боряна Богданова - Мъртви езици

Next
Next

Ева Гочева - Непознати