Николай Колев - Плъховете

Вината ни застига отвъд недовършени светове и покварени животи. В душевна борба потъва корабът на времето, докато бездарни певци го опяват. Ние първи се пускаме във водата като плъхове и плуваме към бреговете на поезията на Николай Колев.

Вината и старата книга

„Дошло е време
да поразклатим лодката.“
„Не съжалявай никога
бездарния певец -
заради него
може и да оглушееш.“
„Дошло е време
невинността да съблечеш
когато е на две-три водки…“ -
прочетох някъде във стара,
много стара книга
за времето когато тя,
вината за несвършеното
ни застига.

Войната в мен

Детайлите са в дявола
и чупките му в кръста кръшни…
Светът е малко
или повече покварен.
Животът е в това
което ни остава недовършено -
смъртта не се брои за изневяра.

Борба

Иде реч за
душевна борба –
не за богатства,
достойнство и слава.
Напускат плъховете
първи кораба,
когато потъва.
И… първи се давят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022