Никола Петров - Утешаваш несвършеното

Никола Петров (1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021). През 2011 г. получава първа награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на испански.

Последна нощ, задъхваме се  в теб и се унасяме

Увиваме се в теб и си убягваме,
сънуваме небивалици в теб, последна нощ.
Последна нощ, уютни престъпления.
Камионите за смет цъфтят и гаснат в теб,
детективи-гарвани пристъпват в тайните ти.
Слизаш бавно в хълмовете, в равнините падаш като
поразена.
Последна нощ, рисуваш фламинго над езерото.
Рисуваш комини по-тъмни от себе си.
Последна нощ, утешаваш несвършеното.
Отваряме очи и свикваме с теб,
увиваме се в теб и си убягваме.
Същите сме в теб, последна нощ преди.

Нека се случи нещо в небето

За да ти посоча небето
и да кажа, че нещо се случва.
Нека говорим за сателити
и дали сме сами в космоса,
за да забравим онова отвътре.
Нека научим нова истина,
за да изгубим старите,
нека научим
най-малката истина.
Нека комета разтърси прозорците ни,
за да слушаме тътена,
нека господ пусне феериите си
посред бял ден.
Нека опрощението после
се издига на черни кълба, нека опрощението
е по-черно от нощта.
За да ти посоча небето
и да забравим онова отвътре.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021