Невена Борисова – Венеция

Идеализъм е да си на страната на преходното – да потъваш в света като Венеция в морето, докато обикновеният човек оплаква изгубения си живот. Езикът на Невена Борисова продължава да се преобразява в сянката на залеза.

Повече

Тези идеалисти, те
все някога трябваше
да остареят, но
нека бъде пояснено -
тяхната старост е всъщност
зараза - от дребните души,

от това, че трябва

да слагат прах в пералнята,
да сушат дрехите,
да обличат сушата,
да посивяват,
да вбесяват скучните хора
дори само с появата си,
но и да се изморяват от
собствената си поява,
да се хранят
сутрин,
обед
и вечер,
толкова е скучен този
ритъм на стомаха, но
действително -
не би могло и непрекъснато да има
багри от италиански картички,
вино, залези, топлина от камина,
разговори за края и началото на света,
широколистни дървета, бележещи
страницата, до която си стигнал.
В крайна сметка,
всичко това е в някаква степен
превзето. Да не говорим, че е и преходно -
залезите се удавят във виното,
и виното се дави във залезите.
Може би ще кажат:
ти се имаш за нещо повече,
не, всъщност всеки
трябва да се има
за нещо повече от
просто човек.

Преображения

Някъде из Венеция
един гондолиер ненадейно стана 
шофьор на такси, а 
след няколко години 
на един шофьор на такси 
се наложи да плува с гондола.
На пръв поглед нищо необичайно. 
Венеция продължи да съществува, 
водата все така 
отразяваше небето, а 
небето не го бе много грижа
за водата. 

И двамата бяха нещастни -
бившият гондолиер сънуваше водата, а
доскорошният шофьор 
се страхуваше от нея.
Туристите не забелязваха нищо, 
гълъбите - съвсем, а
катедралите се извисяваха стремително, 
презрителни към хорските преображения.

И двамата репетираха мислено - 
как всеки 
се завръща към призванието си, 
но така и не се захващаха
с идеята. 
Всеки втори ден беше обещание, 
но следващият носеше забрава. 

Междувременно 
Венеция продължи да съществува - 
дори потъваше 

все така незабелязано.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023