Невена Борисова – Венеция
Идеализъм е да си на страната на преходното – да потъваш в света като Венеция в морето, докато обикновеният човек оплаква изгубения си живот. Езикът на Невена Борисова продължава да се преобразява в сянката на залеза.
Повече
Тези идеалисти, те
все някога трябваше
да остареят, но
нека бъде пояснено -
тяхната старост е всъщност
зараза - от дребните души,
от това, че трябва
да слагат прах в пералнята,
да сушат дрехите,
да обличат сушата,
да посивяват,
да вбесяват скучните хора
дори само с появата си,
но и да се изморяват от
собствената си поява,
да се хранят
сутрин,
обед
и вечер,
толкова е скучен този
ритъм на стомаха, но
действително -
не би могло и непрекъснато да има
багри от италиански картички,
вино, залези, топлина от камина,
разговори за края и началото на света,
широколистни дървета, бележещи
страницата, до която си стигнал.
В крайна сметка,
всичко това е в някаква степен
превзето. Да не говорим, че е и преходно -
залезите се удавят във виното,
и виното се дави във залезите.
Може би ще кажат:
ти се имаш за нещо повече,
не, всъщност всеки
трябва да се има
за нещо повече от
просто човек.
Преображения
Някъде из Венеция
един гондолиер ненадейно стана
шофьор на такси, а
след няколко години
на един шофьор на такси
се наложи да плува с гондола.
На пръв поглед нищо необичайно.
Венеция продължи да съществува,
водата все така
отразяваше небето, а
небето не го бе много грижа
за водата.
И двамата бяха нещастни -
бившият гондолиер сънуваше водата, а
доскорошният шофьор
се страхуваше от нея.
Туристите не забелязваха нищо,
гълъбите - съвсем, а
катедралите се извисяваха стремително,
презрителни към хорските преображения.
И двамата репетираха мислено -
как всеки
се завръща към призванието си,
но така и не се захващаха
с идеята.
Всеки втори ден беше обещание,
но следващият носеше забрава.
Междувременно
Венеция продължи да съществува -
дори потъваше
все така незабелязано.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023