Невена Борисова - Няма никой тук

Думите на Невена Борисова са светулки, които просветват малко преди да потънем насред поредното непреплувано море.

Светулки

Аз знам,
себепостигането е мит. 
Себепостигането е постигане
на нещо друго. 
Аз знам, 
хорската същност
е светулка, която просветва,
малко преди денят да я затъмни.
Тези дни забързани, те,
които лунатично след тебе вървят, 
(по Тарковски), гонят призрак. 
Светофарите, разговорите,
любезни и нелюбезни, 
босите крака по тревата, 
или по мекия килим - 
няма значение. 
Богатство или бедност, няма значение. 
Вода или вино, няма значение. 
Красиви градове или грозни.
Няма значение. 

Харесва ми 
никога да не бъда себе си.
Само по това приличаме на Господ, 
нас ни няма, макар че сме тук.

Толкова непреплувани морета, 
толкова неизвървени пътища,
неочертани съзвездия, 
несъществуващи спомени. 
Красиви пристанища, 
където никога, никога,
няма да акостираме. 
Светлините на безброй градовете зоват, 
но те, тези
огърлици на вселената, 
те са светулки в света на светулката,
и да бяха дори изживени, пак 
нямаше да ги има. 

Ще попиташ, 
тъжно ли е това?
Не. Не непременно. 
Така било писано,
всеки от нас да остане
ненаписан. 

Мога още много да говоря, 
но, все пак, не бива да се забравя,
няма никой тук.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022