Нели Станева - Биполярен мрак

Нели Станева е родена през 1983 в Сливен. Завършва английска езикова гимназия и бизнес администрация в Германия. Част от литературната школа към читалище Зора, Сливен и творческа академия Заешката дупка, София. Публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Жената Днес, DICTUM, сп. Артизанин, сп. Текстил и др. Автор на две поетични книги, последната от която - Другото време, ИК Жанет-45, излезе през ноември 2021. Нели разделя времето си между Швейцария и България, между поезията и прозата, между книгите и новите технологии.

Gare des deux côtés                            

Съвсем сама съм в този биполярен мрак.
Едната буза на луната е натъртена
от слънцето на миналия ден,
а другата- подута от тъга.
Аз чакам.
Да, влакът сигурно се е объркал
от безпосочните сигнали в мен.
Въздухът едва просветва.
Невям със крехък като дъх волтаж
си рови път съзнанието ми през тъмното.
Часовникът на китката ми изпулсирва пет
удара. Като стражар.
Да, бих могла да се обърна,
да потърся
образа на гладка от росата улица
и да вдигна палец, щом премине слънцето.
Но нима
напразно яздих тялото си, мръсното
магаре, хранено със хули?
И нима сърцето не думти до пръсване
защото точно времето улучило е?
Знам че точно тук, изпод луната, ще пристигне влакът.
И че в него ще седя сама.

Избери ме                            

едната сяда в мекото единство
а другата клатушка се
захапала ръба на листа
под нея пропаст кръгозор
и допамин
ела сега момиче
izberi si simvolite
това съм аз прошепва тя
обърната обратно
това си ти
и ти
и огледалото
и аватарът
ръката ми ви свързва
а не ви познавам
едната спи
а другата раздира
нещо с химикалката
izberi me
прошепва листът
пълен с грешки

Малка нощна музика

намерихме се в заден двор,
във киното накрая на вселената
екранът е накъсан от плеядите
а ние бяхме още непознати
с огради и бутилки с храсталаци
и ронещите се червени тухли
плъзнахме се в лентата от етера
заровихме сърцата си в земята
и паднахме свещени победители
въртяхме се в дъха и в аромата си
от порите течеше нещо медено
забравихме за филма и за репликите
покриха ни светулки с цветен дим,
от който все по-тежко дишахме
небето се обърна във очите ни

това е обещаната земя това е
лентата с финал amor sin fin.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022