Наталия Начева - Празни дни

Празните дни изгряват в средата на нищото. Изчезваме бързо и тежко в пропастта. Въздухът угасва в яростните поетични лъчи на Наталия Начева.

Александър Арнаудов

Задушавам се 

Въздухът пари под лъжичката
Опушен, обгорен и остър
Дъждът не угасва
И яростни лъчи не стигат
Вмирисани на октомврийския ръмеж

Празни дни

Изгрева има къси криле
И мрачни, студени
Изчезват бързо и тежко
Падат като перушина
А по средата – нищо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Зорница Харизанова - Архангелова задушница

Next
Next

Ася Палева - Олимпиада