Наталия Начева - Ноември

Ноември е кален, мръсен и студен. Облаците на есента гният. Дъждът ни събира заедно в сънища за отминалите животи на Наталия Начева.

Александър Арнаудов

Ноември

Ще ти кажа за ноември:
Кален, мръсен и студен
Сив, омразен...идва коледа.

Октомври

Задушливите облаци на есента 
Гният върху златните листа
Глинени, на каша, мокри
Скупчени, изсипват си жалта
По отминалото жарко лято
И капките дъжд идват като отминалите лястовици.

Равносметка

В какво се корени една година? 
В раждане, и в смърт, 
И в болест, и в рожден ден,
И в две мънички ръце, протегнати към мен. 

Декември

Коледа е като празник, топъл, ароматен, на канела
И на джинджифилови сладки, и подаръци под елхата
И всички сме заедно
Само в сънищата ми.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Стефания Милева - Маската

Next
Next

Мария Македонска - Време за сън