Надежда Станилова - Сянка

В сянката на победени нощи, Надежда Станилова пише свободата на неродения ден.

СЯНКА

Дълга като есенното утро,
сянката ми става всяка сутрин -
крие се между ръцете
и закусва с гънките на тялото ми.
Сложила е границите -
докъде съм аз,
откъде започват другите.
По обед се смалява,
просната в краката ми -
изглежда ще ме пусне от капаните,
в които здраво ме държи,
а аз ще полетя извън преградите -
свободна и недостижима.
Независима!
С напредването на деня
расте като подрастващо дете.
Аз се снижавам в себе си,
а тя изписва името ми
върху индигото на вечерта.
А нощем спи до мен -
изглежда победена!
Но чака раждането на деня,
когато ще сме пак единно цяло
без бариери…
И без свобода.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022