Мирослава Панайотова - Стомахът на нощта

Песента на птиците пробива небето. Стомахът на нощта е празен. Паметта прехвърля Мирослава Панайотова в дните ни.

Александър Арнаудов

*
Единствен лист
проби небето,
където птици пееха.

*
Стомахът на нощта е празен.
Дошло е утрото,
а облаците негодуват.

*
Осъзнаваме
твърде късно всичко -
като небрежна ученичка
паметта прехвърля
листата на дните ни
свободно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023