Мирослава Панайотова - Лице
Под клепачите на дъжда слънцето пробожда земята. Ритъмът на безизходицата се търкаля като кестен по улицата. В реката на думите, поезията на Мирослава Панайотова е лицето на света.
ЛИЦЕ
Лицето ти съдържа днес
усмивка слаба в ъгъла на устните.
Пронизва страх това лице,
погълнато от ритъма на пътя.
Външна граница,
междинна,
вътрешна –
ще се разпаднеш между тях, лице!
Ти произвеждаш
жестове,
усмивки,
думи
с печат на криеница и лъжа.
По избор или в безизходица, защо?
СЪМНЕНИЕТО
Полегнаха птиците върху залеза.
Изтегна се върху дървото слънчевия лъч.
Разнесе се ухание
от разораната земя накрай града.
Розите постигнаха тъгата
в прелест неподвижна.
Слънцето прободе земята.
Почувствах, че я заболя гърба.
Изрови се съмнението като червей,
запълзя по листа,
питайки ме
за успокоението,
което аз понесох с длани,
положих го върху реката.
СТЕНАТА
Всичко е толкова обикновено и просто.
Нужно е само да си затвориш очите
и да забравиш мечтите,
да угасиш светлините под клепачите...
Музиката да забравиш,
зеленината в дъжда да забравиш,
плискането на дъжда и студа,
който ти казва,
че си още това,
което си ти.
Трябва да затвориш очи
и да се усмихнеш,
да се усмихнеш на дъжда,
който не е вече дъжд,
на тревата,
която не е трева,
и на усмивката,
която не е усмивка вече...
Лампите гаснат
в здрач.
Улицата е страшна,
боя се от улицата!
Добре е сдъвкано доброто
и претеглено,
с етикет за цената.
Стената те чака,
тъпата стена те чака!
Ще уловим мъглата,
ще уловим лъжата,
дълга и противна,
смазана добре,
с наместени зъби.
Виж, отсреща
по-скъпо продават
доброто!
Бели букети?
Ще ви затрупам с тях,
обрах контрабанда дърветата,
накъсах кестени,
ще си острижа главата
и ще я покрия с кестени,
за да имам кестенява коса,
каквато имам и без това!
Ще пия вода от чешмата
в градината,
но преди да отпия,
за малко ще спра,
за да чуя шуртенето
и да осмисля
значението
на идващата глътка
и на зелените листа
над мен,
широкопола шапка образували,
крачещи под слънцето.
Във вечерта,
която иде,
клоните ще гледам,
докато измръзна
и повикам кучето,
просто да го видя...
198...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022