Мира Салмова - Копието

Пронизани с копието на свободата, сме доживотни затворници на света. Поезията на Мира Салмова пропада като камък в небето.

*
Болката 
виси във въздуха
готова да те
сграбчи
Не се противи
Тя иска само
да живеете заедно

*
Пропадам като камък
пробивам спокойствието
на праведните
Улавям болката
Пренасям се отвъд
невиността
Аз съм
мигрираща душа

*
Пълни със сок
дините узряха
ще се пръснат
от любопитство
Луната
с острия си сърп
избира всяка вечер
по една
и сладост лепкава
попива в жадната
земя
Остава тъжното плашило
да чака
рошавите гарги
приятели да станат

*
                                              Свободата, Санчо, е на върха на копието

Пронижи ме с копието
да ме обладае свободата
така оставам
най-верния затворник

*
Изпрати копието
зад хоризонта
и следвай
неговата траектория

*
Не я търси
когато не очакваш
тя ще се забие в теб
Свободата ще те
прободе
неподвижен ще те 
прикове

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023