Минка Параскевова – Преобразяване

ПРЕОБРАЗЯВАНЕ

Докато летеше надолу не мислеше за нищо друго освен, че за първи път в живота си се чувстваше истински свободна. По лицето й се разливаше усмивка. Даже успя да помаха на вечно мрънкащата баба Тони, която застина от изненада при вида на префучаващпто тяло покрай прозореца й. Бабата се прекръсти три пъти, плю в пазвата си, и прошепна „Боже, опази!”

Три минути по-късно всичко свърши. Не изпитваше вече болка. Появи се млад мъж в бяла униформа и найлонова торбичка и започна да пъха още парещите кости в нея. Някои от тях бяха все още покрити в пулсираща плът и гореща кръв. Човешкото тяло на възрастен се състои от 206 кости. Странният мъж в бяло броеше и продължаваше да събира. Тялото на жената се беше разбило на хиляди къса. 

Скоро щеше да мине дежурната кола, а след това и полицията. Случаите на хора самоубийци бяха зачестили. 

Спирачките на дежурната кола изскърцаха и от нея слязоха двама мъже облечени в черно от глава до пети. Изчистиха и дезинфекцираха паважа. След минута и полицията вече бе на мястото на инцидента. Но липсваха улики. Записаха само обърканите показания на единствената съседка, баба Тони. Всички останали обитатели на двадесететажния блок бяха на работа. После главният полицай разтърка слепоочията си, пъхна се в колата и потегли обратно към участъка.

Мъжът в бялата униформа ги наблюдаваше през прозореца на лабораторията напрегнато. Погледна към найлоновата торбичка и въздъхна. Чакаше го доста работа. 

...

Седмица преди инцидента, зряла руса жена с атлетично тяло посети лабораторията. Тя носеше куп медицински изследвания и молба за операция. Остави тлъст чек на бюрото му и си тръгна. Носеше сладникав скъп парфюм, от тези, които носят отчаяните жени. 

Разгледа купчината с документи обстойно. Жената страдаше от множество генетични обременености, които бяха превърнали живота й в ад. Пожела да получи операцията „Пълна физиологична смяна”. Една от най-трудните и тежки операции, които отнемат около седмица. „Посади” костите й в питателна кръвна баня. Костният мозък съдържаше достатъчно генетична памет, за да изгради мускулна маса и хрущялни израстъци, които трябваше допълнително да обогати, за да оформят здрави ставни връзки. За три дни скелетът можеше да възвърне предишната си форма ако всички кости бяха оцелели, но няколко от костите на лявото бедро и ребрата й бяха силно напукани, а от гръбначния стълб липсваха цели звена. Трябваше да потърси донори за органи и да възстановии увредените скелетни кости. Най-трудно се откриваше здрав мозък, който да се присади без отхвърляне от костите на приемника. 

Отвори файла с инструкциите и внимателно подготви гнездото - отливка от регенетативна стем материя, която се изработваше според желанието на клиента и в което растеше и се изграждаше новото тяло. Следваше стриктно точните размери на стъпалата, бедрата, ханша, гърдите, дебелината и извивката на устните, големината на очите и прочие. Всичко беше описано с такава прецизност, с която можеше да си служи една жена. Тя искаше тънко, овално лице с тъмнозелени очи с дълги мигли и гъста смолисточерна коса. Първо трябваше да се изгради скелета и да започне да се покрива с плът. А за кожата трябваха допълнително още 48 часа. Веднага след като скелета се сформира трябваше да посади генетичните ядки на пигментациите на отделните части. Органите пристигнаха навреме с изключение на мозъка. От склада изпитваха затруднения да открият мозък с много близки характеристики до този съдържащ се в костния мозък на клиента. Разработената радиоспектърна диаграма показваше рисковите мозъчни участъци при донорство от различни групи. 

Когато му доставиха очакваният орган, той с трепет го постави в новото тяло и плътно затвори капака на гнездото. Трябваше да минат три дни докато се получи пълната синхронизация. 

Когато внимателно открехна капака на гнездото усети лек дъх и видя слабо движение на ноздрите и гърдите. Мозъкът работеше в режим на дълбок сън. Тялото беше живо, но още лежеше в безсъзнание. На десетата минута се случи нещо странно. Дочу тихо стенание, което в последтвие се превърна в болезнени викове. Тялото изпитваше болки там където костите се бяха повредили при падането - в долната част на гръдния кош, гръбнака и лявото бедро. Но костите бяха здрави. За секунди парализира периферната нервна система, но агонията продължи. Явно паметта на клетките бе на по-дълбоко ниво. Реши да опита да регенерира паметта на базово ниво. Уби костния мозък на засегнатите места при инцидента и го замени със същия костен мозък, но от здрава кост в тялото. Това за щастие проработи и тялото се отпусна. Мозъкът още спеше. 

На седмия ден клепачите на новия живот започнаха да пърхат. Изумрудените зелени очи се впиха в измореното лице на мъжа и една очарователна усмивка се.разля върху тънките, изящни розови устни. 

След около час тя бе напълно в съзнание и загърната в бяла роба. Оглеждаше се в огледалото в цял ръст и пръскаше радост и безкрайни брътвежи. Трябваше да остане още 24 часа под наблюдение преди да я изпише. 

Единственият спомен от предишния си живот, който бе съхранила, беше неприятното усещане, че е водила жалък и много нещастен живот, просмукан от вечна болка. Но усещането постепенно избледня до пълното му заличаване след дванадесетия час. 

...

Мъжът беше задрямал, но се сепна от силно чувство за опасност. До гърлото му имаше острие на нож. Още сънен понечи да стане, но една изящна женска ръка го бутна силно обратно на стола. Очите й не бяха вече зелени, а огненочервени. Зениците й горяха като буйни пламъци. Студени капки пот избиха по челото му.

- Афродита? - тихо прошепна той. Гърлото му бе пресъхнало и гореше. 

В отговор вместо тънкия женски глас на клиентката му се чу басов мъжки глас, който се изсмя зловещо и рече:

 - Чакам те от цяла вечност. Името ми е Деспойна. 

После ножът потрепери и падна в скута му, последван от тънкото женско тяло в пълно безсъзнание. 

Притисна вената й, за да усети пулса й. Беше леко ускорен. Донорът бе завладял приемника. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024