Милен Пеев - Пътувания

Пътуването към безкрая, като летене надолу към дълбините на съзнанието, като пропадане без завръщане. Търсенето на посока, загубата на път, питането за посока към очите на другите, пресичането на времето - и всичко това, за да достигнем себе си отвъд в най-новите стихове на Милен Пеев.

Ива Спиридонова

ПОЛИЧБА

Мога да летя,
но искам нейните крила
в разпятията от думи,
които пробиват без копия,
сърцата на дървета,
сънуващи мълнии отдавна,
паднали в една суха земя,
забравена от Бога.
Там животните са нощта,
отворила техните сънища
и безбройните звезди
са падащите проклятия
на съдбата.


ТЪРСЕНЕ

Много пътища разделени,
а душите - вплетени възли -
крещят.

Незаменими, се търсят,
като пъплещи кошмари,
с мисли, опрени върху дулото на деня,
който никога не настъпва,
в градината където израснахме,
под надеждата, която оставихме,
с разминалото се минало
отпреди да изяде погледите ни;
там, където пием от другия
и не спираме да се взираме,
отвъд улицата, където бяхме,
под единственото Слънце
и многото пътища.

НА ТРЪГВАНЕ

Умееш да слушаш
и виждаш това, което предизвиках...

Изпращането
е една енигма,
отдавна оставена да се разбива
в брега, като пяната на дните...
Под ослепителните фарове
изпушвам очите ти,
в погледа между мен и теб,
спиращ дъха ни.

ИЗГУБЕНИЯТ ПЪТ

Празна седалка...
Невидимият до мен изкрещя
"Сам си!"

Докъде?
Коя улица е толкова усмихната,
че да побере цялата самота на света,
да прогледне през изгрева
и през погледа на гълъба,
за да разбере, че не може да падне,
там, откъдето започна едно разделение
от мълчание в ефира на измислени светове,
изоставени без войните ни,
които искахме да започнем в края
на следите си.

ЦИФЕРБЛАТ

В стъпките
и по часовника
превъртахме стрелките
в най-опасната посока,
с която си играхме на събличане
от преструвките на деня
и за малко се откъснахме,
от нощта, която остави навсякъде
слуха ни,
тръпките ни.

Все още се виждаме
в събужданията на смеха си,
но по-малко от преди.

И по ръба заобикаляме,
за да сме все по-близо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Велислава Кандова - Кордата на живота

Next
Next

Миглена Цветкова - Недостатъчност