Михаил Пеев - SPIEGELGASSE № 1, ZÜRICH
Волтер и куртизанките са безсрамни и пошли на Spiegelgasse №1. Метафорите разсъбличат мислите в Цюрих. Сетивата са безсилни пред поезията на Михаил Пеев.
Александър Арнаудов
SPIEGELGASSE № 1, ZÜRICH
Волтер и куртизанките флиртуват
в литературно кабаре
на будоарни философи.
Метафорите разсъбличат мислите
и те излизат на сцената
голи и вулгарни, като истина.
Музите, доскорошни блудници
в материята търсят изкупление
и с думи брулят гнилите плодове
от ябълковите дръвчета
в Райската градина.
Сетивата са безсилни
да различат,
Дадаистите от еретици.
Хаотични мисли
мъчително разделят
безминало и непредстояще.
Спектакълът Свърши!
След последните аплаузи,
в дъното, на крайните маси
неразличими от тълпата,
поети и диктатори пируват.
Без вдъхновение –
хвърлят стихосбирки
и революционни лозунги в огъня
за да стоплят телата си.
Волтер и куртизанките се любят,
безсрамни и пошли.
Революцията отдавна е мъртва.
От неприличните движения на зачатието,
до конвулсиите на смъртта -
любовта и изкуството
са вечни спътници.
ОТВЪД
Отвъд думите,
няма болка
плаче предсмъртно.
Отвъд любовта,
опустошени души, кърпят
раните по сърцата си
с безвремие.
Отвъд отвъдното,
нови асоциациални поети
сътворяват безсмъртие.
Продължаваме отвъд!
#24
[00:00]
Разтребих стаята
пълна с измислици
и намерих
последния ден на лятото.
[06:00]
На разсъмване
наказах мрачните мисли
в ъгъла,
докато слънцето
преплува деня.
[09:00]
Горчиво кафе
и сладки истории,
цигари на бройка и живот
на дребно.
[12:00]
Плътта тържествува –
същинска победа на варварин.
Коли и съсичай, заграбвай,
нали затова си създаден!
[14:00]
Събуждам се смъртен
и отново осъзнавам деня.
Теб те няма до мен,
ти си част от градския фон
нарисуван от уличен художник.
[15:00]
Лежерни пейзажи,
красиви жени приспиват
следобеда.
После сресват косите си
и очакват онези мъже
от мечтите да дойдат.
[18:00]
Ако тръгнеш към мен
просто въври, но не бързай.
Все още е рано за мен и за теб.
[20:00]
Ще те чакам след залез
на отсрещния бряг.
[23:59]
В живот равен на едно погалване
с перото на вдъхновението
няма време за реванш и покаяние.
[00:00]
Присъдата е изпълнена,
нощта е мъртва
и луната очаква ден,
както се чакат нова любов
и осъден на смърт.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023