Михаел Руков – Едем
Казвам се Михаел Руков и по настоящем изучавам право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Пиша текстове в стихове и в проза, интересувам се и от превод. Носител съм на награди от различни литературни конкурси като „Веселин Ханчев“, „Иван Иванов“, „Петя Дубарова“, „Албена“, „Огънят на Орфей“ и др. Имам публикувани произведения в някои от издадените сборници от тези конкурси.
Едем
Розите, разцъфнали по дланите ми,
избуяха по ръцете ми в нощта,
в която влязох в младата градина.
И листата на дървото бяха непокътнати,
и плодовете - едри и узрели.
Lament
Сивотата на очите ти е нещо ново,
което зад зида на младото си щастие
и красиво неведение не съм познавал.
В теб срещам ужасяваща умора -
сребърните нишки в плитките ти
раждат страшното видение, в което виждам как
по врата и раменете ти ти се свличат бели кости.
Знам кой ще дойде да те пази
и кой ще охранява твоето спокойствие,
но кой ще пази мен от ударите на пазача ти
когато просто гледам в теб
и плача за илюзията на красотата ти?
В отрицание на поезията
В дома си пазя много чужди стихове
и всичките са по ценни от моите.
Опитах да пиша
и с времето разбрах,
че в кладенците на миналото се крие отрова
и че на дъното на всяка дума
се е напластило безсилието на по-способните.
Вече не съм свързан нито с героите,
нито с емоциите, за които чета.
Ще се отрази ли на изказа ми всичко това,
което вече разбирам?
С времето не идва съвършенство,
а арогантност и фалшива сигурност за нещо,
което липсва.
А толкова време чаках да бъда чут.
Не съм търсил искреност, нито пък смисъл,
отдавна захвърлих идеята за нещо красиво.
Не търся нищо.
И ще понеса вината за лъжите, които написах.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024