Миглена Цветкова - Сигнал за тревога

След пандемията всички сваляме лицата си. Дървото на живота чертае кръг под себе си. Всяко нещо има право на съществуване в градината на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Дървото на живота ми
чертае слънчев кръг
под себе си.
В очакване
да се отрони
и последното листо,
мисля:
има ли какво още
да не си пожелая...

*
Всяко нещо,
веднъж родено,
има право
на съществуване,
право на свобода
и на изживяване.
Най-вече болката.

*
Всичките ми светове,
са стари квартири
на които не зная адресите,
но днес минах оттам,
където ти
за малко да ме
целунеш.

Сигнал за тревога

Без причина
вият сирените в мен.
Извършва се
техническа проверка.

БУДЯ СЕ
обесена на езика си
като непожелано
стихотворение.

Постпандемичен синдром

След маските
сваляме
лицата си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022

Previous
Previous

Христина Панджаридис - Несамота

Next
Next

Виолета Златарева - Построихме разрухата