Миглена Цветкова - Петъчна жена

Отчаянието плува с нас в блатото на света. Разпределяме самотата си поравно. Учим се на любов и смирение с думите на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

Риба

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блясват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние
аз не плувам.
Аз в него живея.
Уча се на Любов
и Смирение.
Може би вие също
се учите...
Може би го умеете..
Но не виждате
как превръщам крилете си
в семпла рибя опашка.
И не би било тъжно -
щеше светло да бъде,
ако можех поне
да ви нахраня

Петъчна жена

В четвъртък той
мие чинии,
разтребва долапи,
пазарува за двама,
полира чаши за вино...
Тя утре ще дойде,
ще се усмихва,
ще приготви вечеря,
ще търси в очите му,
в небрежните му
жестове,
стръкче крехка
надежда за пръстен.
Ще полепне смехът ѝ,
извисеният ѝ вик
по тавана.
Струйки белези
ще потекат по стените...
След тази петъчна жена -
затишие.
И разпределена самота
поравно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024