Миглена Цветкова – Мъгла

Пазим си всички ненаписани любовни писма. Научаваме, че всеки изстива в сърцето на някого. Стиховете на Миглена Цветкова са сал в морето на спомените ни.

Александър Арнаудов

Пазя си
всички
любовни писма,
които
не ми написа.

Статичен вятър

Усеща се хлад.
Все по-кратко 
издишване.
Изстиваш
в сърцето
на някого.

*

Научи се да забравяш
погледи и усмивки,
гласове, обещания и образи,
усещането си за истина,
доверието в светлината.
Научи се да забравяш.
Спомни си,
че сигурността е
бялото платно на кораб,
а стабилността е
сал в морето.

Неделя 

Градските бронхи
издишат мъгла.
По жицата 
монотонно нанизани
врани.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Борислав Стоянов - Мрежата на отчаянието

Next
Next

Марио Стоев-Анхело – Обесените Коледи