Мая Данева - Сляпа среща
Сенките се уголемяват в очите ни. Търсим звездите в пролетни лалета. Луната расте и си намира път в небето в текстовете на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
деца на мигранти
колко ярки са цветовете
на детската площадка
Отл. с „Honorable Mention“ на 24-тия годишен конкурс на в-к Майничи, Япония 2020.
*
пандемична разходка
един камък с мъх
после друг
tsuri-doro, брой 3, 2021
*
локдаун
над затворени лалета
пролетни звезди
Публ. във в-к Майничи, Япония - 26.04.2021 г.
*
плахи след локдаун
пред университета
празни стойки за велосипеди
*
сляпа среща...
издухвам бялото
на глухарчето
Публ. във в-к Майничи, Япония - 20.03.2021 г.
*
стари снимки
търся себе си
в кутия за обувки
Frogpond, брой 43.3, 2020
*
зимно слънце...
стига да омекоти
маслото
Hedgerow, брой 133, 2020
*
Възкресение...
прахът на мама
си намира пътя
*
точка...
в ред от бели лалета
черно лале
*
изгрев
в далечината
смехът на розоберачки
Cold Moon Journal, 07.03.2021
*
светулки
разказвам на сина си приказка
за звездите
*
нарастваща луна
сенките на рентгеновата снимка
още по-големи
Frameless Sky, Winter 2020
*
семеен дебат
синът ми ме нарича
Жана Д‘Арк
*
пукат пуканки...
възраженията си подреждам
в точки
Failed Haiku, брой 65, 2021
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021