Мария Стоева - Сянката на нищото

Търсим сянката на нищото. Плавно отричаме желанието. Малко преди светлата страна се потапяме в страховете на Мария Стоянова.

Александър Арнаудов

*
страхът е само
тъмната страна
малко преди светлата

*
Озареното в светлина
разпалва
мълнията
в душата ти
Като в сянка
на нищото,
занищвам те-
лека полека и бавно-
истински.

*
Започна бавно.
Запълни светлината.
Отрече
желанието
за плавност.
Започна бавно,
запълни нищетата.
И е вяло,
и е сигурно,
и е искано-
като всеки път.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021