Марион Колева - Винтидж призрак

Говорим на забранени езици. Напасваме се в остарялата матрица. Извършваме екзорсизъм със стиховете на Марион Колева.

Александър Арнаудов

ГОТИЧЕСКИ СМЯХ

Момичето с червено шалче бродеше
из замъка и мислите на Дракула.
Нахакано – типична теле-водеща -
стръвта неподозираща в спектакъла.

От кръв и мляко тялото пулсираше,
предчувстващо любовната атака.
Край восъчните свещи левитираше
най-петимният, кротък Принц на мрака.

Часовникът удари за вечеря.
Вечерята приседна сред разкош.
Към шалчето й пътя Той измери:
„Да спиш във кош и да сънуваш Бош.”

ВИНТИДЖ ПРИЗРАК 

Битувах си в старинно огледало,
но хрумна ми оттатък да намина.
Освирка ме за щяло и нещяло
на живите враждебната дружина:
говорех на забравени езици,
изказвах не съвсем уместни мнения,
напасвах в тъй досадната матрица
на близки от предишни поколения...
Оттеглих се без много мурафети,
с отрязана от живите квитанция
при мъртвите бащи, 

сенсеи, 

поети.
Останах зад стъклото. 

На дистанция.
Решиха да направят екзорсизъм –
да счупят архи-злото отражение.
Главните им 

с тийнейджърски цинизъм
кълбяха под носа ми напрежение.
Корав, не трепна образът на тялото
и странно, 

но през димната завеса
от моята страна на огледалото
изглеждаше, 

че призраците те са. 


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023