Марио Стоев-Анхело - Тръгваме заедно

60596488_404399537068720_7732937549563297792_n.jpg

Обикалям сайта
търся стих да прочета
такъв
да влезе с взлом
душата ми да разгадае
да я накара да крещи
и да ридае
да ме издигне горе
после да ме тръшне
без въздух да остана
а после
щом си тръгне
да се кръстя

Марио-Стоев Анхело



*
хубавото е,
че няма да ходя никъде повече!
един слънчоглед почернял е съгласен
и тръгваме заедно

*
Старите джинси на лятото
избелели до кръв
от надежди и безумно очакване
изтънели до скъсване,
като някакви капиляри
като съвсем нищо останало

*
толкова се напих,
че сафрида ми заговори с човешки глас
а аз го гледах в очите
тангенс - котангенс

 

*
слушам джаз
просто защото го харесвам –
истински такъв,
а не да ми се лигавят
някакви си певици
модерни
и с цици 

*
когато преди сто години
запих си първата ракия
(къде съм се изгубил)
съвсем не знаех
че много ще боли накрая
от последната

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021

Previous
Previous

Кристина Тодорова - Късчета лято

Next
Next

Ив-Кристиан Ангелов - Сини дневници