Марио Стоев-Анхело - Тръгваме заедно

Обикалям сайта
търся стих да прочета
такъв
да влезе с взлом
душата ми да разгадае
да я накара да крещи
и да ридае
да ме издигне горе
после да ме тръшне
без въздух да остана
а после
щом си тръгне
да се кръстя

Марио-Стоев Анхело

*
хубавото е,
че няма да ходя никъде повече!
един слънчоглед почернял е съгласен
и тръгваме заедно

*
Старите джинси на лятото
избелели до кръв
от надежди и безумно очакване
изтънели до скъсване,
като някакви капиляри
като съвсем нищо останало

*
толкова се напих,
че сафрида ми заговори с човешки глас
а аз го гледах в очите
тангенс - котангенс

*
слушам джаз
просто защото го харесвам –
истински такъв,
а не да ми се лигавят
някакви си певици
модерни
и с цици 

*
когато преди сто години
запих си първата ракия
(къде съм се изгубил)
съвсем не знаех
че много ще боли накрая
от последната

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021