Марин Маринов – С цвета на синя риба

Вадим дълбините от себе си. Бог е замислен в пясъците. Гледаме корабния нос и се протягaме към далечината на Марин Маринов.

Александър Арнаудов

*

Близо две години плавахме покрай брега
на нашето море,
от единия му край до другия
и като заграждахме алаите* по пътя си, винаги
се молехме и този път късметът ни да не отмине.
Напролет гледахме от корабния нос
зелените жита във равнините,
опипвахме със поглед хълмовете,
меките им очертания с форми на полегнали жени –
хълбоците, профилите на лица и ридове като ръце,
протегнати от далечината.
Какво ли не се надпреварваха да видят младите очи.

И като се надявахме отново да се върнем тук
в залива ни „Божи нокът”,
(когато лятното слънцестоене изравнява дните
и горещините са непоносими),
за да се напием до насита от изворите в падината,
за да се помолим за душите си в хладината на параклисчето,
обгърнато от самотата и стърженето на цикадите,
а лятото неспирно да шуми
като златиста птица над житата;

като се надявахме отново да се върнем,
слизахме на юг със нощните течения, където в мир се срещаха
камбанарии с минарета, ясен звън и протяжни напеви говореха на един и същ
език в море по-диво и от нашето,
море богато на планктон и странстващи пасажи,
и тежки ветрове, които не прощават –
тук ли ще измрем като се издавим, мислехме,
или ако страданието е за нас,
сигурно сме се родили преди него.

О, нека да разкажа за Синята река,
откъдето влизахме през устието неведнъж
в земя на други хора, с чужд език и чужди нрави,
и за едно братско посрещане,
което разсея съмненията ни с танца на северните момичета,
близо до огньовете покрай реката -
гъвкави тела, красиви дрехи, извезани с пайети -
(в тъмното се чуваше шумът на чаплите в тръстиката
и пляскане на риба);
разсеяха се страховете ни от подрънкването на дайретата,
от страстните им кларинети
и песните им с чисти гласове, под едно небе
с цвета на синя риба, извадена от дълбините,
после потъмняла.

Толкова души във доброта
и Бог замислен в пясъците край морето.

*алаи - рибни пасажи

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024