Мария Стоянова - Царят не е гол

Пишем болката, когато безверието мълчи. Губим се по пътя към сърцето. Самотата е тиха и прави компания на Мария Стоянова.

Александър Арнаудов

царят не е гол
носи дрехи втора употреба
царицата продава нещо от себе си
за цигари
и любов
които после ще изпушат двамата
някъде под звездите
отразяващи
живота в очите им

пише болката
безверието мълчи
докато очаква да чуе
приближаващите стъпки
от обувките на надеждата
които плати с любовта си

самотата е тиха
докато обикаля около себе си
докато издълбае ров
в който да положи за основи скалите ерозирали от егото
и гради зид
после уплашена плаче и крещи
но чува само собственото си ехо
самотата е тиха
и е само тя

тази вечер
всички бързат за вкъщи
а аз се изгубих
по пътя
към сърцето си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021