Мария Гетова - Период на полуразпад

Светът е липсата ни в себе си. Чакаме разпадa на душата. През май поезията е периодът на полуразпад на Мария Гетова.

Александър Арнаудов

Период на полуразпад

какъв е моят период на полуразпад?
кога ли ще изгубя
нестабилните си атоми
и ще спра ли някога
в състояние на покой
бих могла да изчисля
започвам
уравнението е ясно
но знае ли някой
колко атома има в центъра на съзнанието
знае ли
колко секунди трае разпадът на душата
и как се изчислява
остатъкът на сърцето
когато спомените удрят по клапите

Време 

червена детска дрешка
захвърлена на клона
неродено дете 
гледа към астрономическата
обсерватория 

няма да има деца
времето ни свършва 
като живота на звезда

няма да имам деца
времето на вселената 
свършва заедно с моето 

захвърлени 
в ръкава на галактика 
не сме деца 
и нямаме бащи

Самоизмъчване

ти си новият нож
който забивам в плътта
завъртам и оставям
кръвта да потече
пореден инструмент
за самоизмъчване
името ти няма букви
ролята е важна
ти си моята липса
в себе си

Още нещо

непрестанната нужда 
да направиш
още нещо 
се разтваря в земята

затихва
изконната потребност
да не спираш движението

започваш да дишаш 
и животът изчезва

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023