Мая Данева - Дълги сенки
Сирените на мълчанието спират. Гмуркаме се във воя на мислите си и загребваме нищото. Запазваме последния си дъх в източните пиеси на Мая Данева.
„Парчета детство – преди и сега“
***
първа птича песен
мълчанието вътре в мен
мълчанието навън
***
дълги сенки
пораснали са
стъблата на нарцисите
***
неомъжена...
в гардероба на баба, дар—
приготвен за сватбата ми
***
първи зюмбюли
последният подарък от мама
луковици
***
хартиено корабче
наследството на моя баща...
моряка
***
на лов за миди
гмуркам се както татко
преди 30 години
***
пакети с морска сол
имат различен вкус...
моретата
***
обновен парк
дебелият пън е дървото,
под което играех
***
последният дъх на мама
лице в лице
с нищото
Публ. в „Haiku Heute“ (Хайку Днес), април 2022
***
побелява ми косата снежинка по снежинка
Публ. в „Brass Bell“, февруари, 2022
***
сирени
първите звуци в ушите
на новороденото
Публ. в „Haiku Heute“ (Хайку Днес), април 2022
***
полу-заспала съм
между две мои мисли
вой на сирена
Публ. в Asahi Haikuist Network, април, 2022
***
ранено от войната...
момиченце приготвя превръзка
за главата на мечето
***
сирените спират...
кучешкият лай в къщата
остава
***
призрачни сгради
между тях скелети
на изгорели коли
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022