Мая Данева - Дълги сенки

Сирените на мълчанието спират. Гмуркаме се във воя на мислите си и загребваме нищото. Запазваме последния си дъх в източните пиеси на Мая Данева.

„Парчета детство – преди и сега“

***
първа птича песен
мълчанието вътре в мен
мълчанието навън

***
дълги сенки
пораснали са
стъблата на нарцисите

***
неомъжена...
в гардероба на баба, дар—
приготвен за сватбата ми

***
първи зюмбюли
последният подарък от мама
луковици

***
хартиено корабче
наследството на моя баща...
моряка

***
на лов за миди
гмуркам се както татко
преди 30 години

***
пакети с морска сол
имат различен вкус...
моретата

***
обновен парк
дебелият пън е дървото,
под което играех

***
последният дъх на мама
лице в лице
с нищото

Публ. в „Haiku Heute“ (Хайку Днес), април 2022

***
побелява ми косата снежинка по снежинка

Публ. в „Brass Bell“, февруари, 2022

***
сирени
първите звуци в ушите
на новороденото

Публ. в „Haiku Heute“ (Хайку Днес), април 2022

***
полу-заспала съм
между две мои мисли
вой на сирена

Публ. в Asahi Haikuist Network, април, 2022

***
ранено от войната...
момиченце приготвя превръзка
за главата на мечето

***
сирените спират...
кучешкият лай в къщата
остава

***
призрачни сгради
между тях скелети
на изгорели коли

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022