Магдалена Гинчева – Плодороден колапс
Магдалена Гинчева живее и работи в Пловдив. Завършва бакалавърска и след това магистърска програма за визуални изкуства в АМТИИ – Пловдив. В нейната над десетгодишна практика на визуален артист се открояват участия в редица групови и две самостоятелни изложби. Blissful time to be the light of the shiny nothing (2023), самостоятелна изложба преставена в dupka_contemporary, Пловдив; (KIND OF PRETTY MUCH EXISTING AROUND THE GRAPE, (2022) самостоятелна изложба,site-specific, @lo3eto project space; A thing that looks like another thing (2021), представена в програмата на FLUCA в KvARTal – София; Pillars of Creation: the first album of Torazame Tasuu) (2015), Ателието на Гавазов в Пловдив; ON! Media Arts #pz (2017), представена в КДК – Пазарджик; DARK LIGHTS: félin amour (2014) – курирана от eXAF и представена в проектното пространство на eXAF в Пловдив като част от програмата на НОЩ 11 и т.н.
За поезията - тя винаги е била част от работата ми, вплетена в изкуството, което правя.
Полуразбрани в рози
Застига ме кривата дъга
на хубавите мисли.
Един разговор
на счупен стол.
Спокойно се нанасям
в пропуснатите многоточия
и излизам от редовете,
пренасям се на други
и се разтягам в точки.
Историите си разказват
а думите им падат
от деветия етаж
и се размазват
полуразбрани в рози.
От тях порастват нови хора.
Плодороден колапс
Днес ще търся хора
Лакирам в подлезите,
купчини погледи
Най-хубавите птици
имат песни за човека
Дори най-хубавите хора
палят огън в черни почви
Плодороден колапс
Светлината в пропаст
Там са хората,
намерих
Втория ден си грозен
Днес си грозен и ядеш,
Вълк в нар
Вечеряш.
Нощна е мисълта за теб.
Масите са в лепило
и хората са на плочки.
Хората падат.
Бавно си тръгват десертите,
които така смело не изяде.
Времето е усмивка,
която всеки ден залепя некролози.
И утре ще си грозен.
Бягам от седмица
Де да ги знам.
Тъмните сенки под дърветата.
Черните ъгли.
Забравените боклуци.
Запушените улуци
с котки.
Сигурно ти си ги измисляш
кротки.
Гледай странно.
Мисли плавно.
Залезите са дълги седмица
за да бягаш от тях.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024
