Магдалена Гинчева – Квантови пазари

Казвам се Магдалена Гинчева и живея в Пловдив. Завършила съм бакалавърска и след това магистърска програма за визуални изкуства в Пловдив. Имам участия в различни групови и самостоятелни изложби, като поезията винаги присъства в работите ми под една или друга форма.

Свободна сянка 

Личната ми сянка, както сянката на джунглата е хладна.

С листа и клоуни,

служещи за разсейване на пътя и паяжината свързваща най-дългата ми мисъл

с най-далечната пустота.

И тогава ако не заспя навреме

сенките стават сламки за коктейл,

никога не надживян

без бар в началото на света.

Изстисквам лимон върху ръцете си и

очите ми виждат обратната страна на вселената

И ако обиколиш всички начала

би ли протекъл като чиста, блестяща вода

огряна от прожектор с вечен перлен филм 

към склада за цветя

Невидимо място без стъпала 

и мраморни погледи отразени в огледала.

Целофан обвива времето,

опакова всичко, което някога си бил в звуци напомнящи на пъзел

и ме поставя в отлежало прозрение.

Корените от сянка са неустоими.

И ние сме свободни крякащи птици.

Квантови пазари

Като дълга зелена линия на екран, 

ненужна и скъпо новопоявила се,

разделяща несиметрично

телевизора на някой бъдещ 

философ

потънал в собствените си пиксели на сътворението

днес седя сред хората.

Чудно изчезващите хора на квантовия пазар за премиери на съзнания

в бъдещата светлина

Сякаш съвсем скоро разпънали подслона на висшия разум

дъжда от себе сътворяващи бодливо пухкави различия с космоса 

отваря своя облак

върху шатрата на вечното сияещо

блажено не събиращо се в слънце.

Как с лека ръка донесена от временна яснота 

да заметеш тези консерви 

от големия взрив,  

в които са затворени късметът на хиляди

достигнати граници

на сенки

Хиляди блестящи нощни езера

озаряващи прахта

Приятели ли да си направя или гара

Влачещи се след бъдещето

очаквам няколко закъснели себе си

с влажни клепачи, 

от които капе пясък

Никога не успяват да ми дадат съвет на време 

нито време

или рутина,

в която да раздавам кактуси от Мексико.

В смисъл без бодли

от кал по диаманти.

На приятели.

А понякога диамантите се обръщат и гледат 

остатъците от хора,

сенки или движения от ъгъла

пълзящи по разписанието на 

стар безсънен телефонен звън

Има изкуство в празнотата,

с която се създават гари и приятели

и полезен за нервите пожар

създава пепел, 

суха, дращеща гърлото,

когато изплюваш в мивката последния си аз

Това си ти

Взаимно ти

Не мога да си спомня оригиналa

Търпиш ли 

следите на познанието

и желанието да имаш избор

сред завеси,

незадвижвани от вятър

Напреднали стремежи в слънчев ден

не е 

като да имаш смисъл през януари

и редовна вяра в реалността.

Само спомен за разказана гора, в която чуваш всички тонове 

държи центрирана светлината на деня 

Докато нощта разчиства потока на старите идеи от сърца

всички пътища зад мен

се раздробяват на сегменти

през тунел от горска суета говореща на тези,

които вече са забравили езика си

Красиви клони, зелена душа

Заравям се в 

изнервени листа

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025