Людмила Петрова - Събуждане
Потъваме в локвите на тъгата. Сънят-самоубиец оставя послание. Търсим надеждата в стиховете на Людмила Петрова.
Александър Арнаудов
СЪБУЖДАНЕ
Трохи от разговор
потъват в локвите на тъгата.
Някъде там - в джоба на утрото,
се крие бележка от бъдещето,
написана върху пяна от кафе.
Сънят-самоубиец оставя послание.
Двойка гълъби рисуват в полет
терасата на надеждата.
ЗЛОБОДНЕВНО
Дама по чорапи,
фиба и парфюм
е политиката.
Останалото е невидимо.
ВРЕДИТЕЛИ
Флакон срещу вредители
се кипри срещу мен.
Не мога да го използвам
по предназначение.
Срещу моите вредители няма аерозол.
Имам друг начин да се преборя-
с молитва.
На тях не им вреди,
но на мен ми помага.
*
Ключодържател имам
без ключ.
Сърцето ми е
с отворена врата.
Пълно е .
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021