Лора Младенова – Прокрастинация

Прането стои непростряно четвърти ден на небесната тераса на Лора Младенова.

прокрастинация

прането стои непростряно четвърти ден
покълва в гнило зрънце
в легена в коридора
расте
добива чудовищни размери
запълва цялото пространство
не оставя въздух за дишане
защо да се заема с него
когато утре
животът ще е същият
таванът ще е същият
диванът ще е същият
аз ще съм същата

преди да простра прането
не мога да захвана нищо друго
имам пране за простиране
между редовете на издрасканите ми листи
прокапва мокро пране

задавям се
с влажна памучна пижама
напъхана дълбоко в гърлото ми
при хранене
не мога да погълна нищо
повдига ми се

не мога да плача
преди сълзите да капнат
попиват в сплъстените тъкани
прането става солено

опитам ли да се радвам
прането се смее по-силно от мен
вървите на анцуга
бездушно заплетени
в жестока крива усмивка
безпредметните щипки на балкона
зловещи криви резци
те се смеят 
смеят се на мен

на заспиване
легенът потраква пред спалнята
досущ коварния халюциногенен хладилник
от реквием за една мечта
легенът чука ритмично на вратата
иска да влезе
приближава се 
да ме затисне
надмогва умората
заключва пред съня
още пет минутки
още пет часа
прането ще ме чака отпред зарана
може ли да остана под одеялото
още мъничко
още само мъничко
рано е да вляза в ритъм на живеене
прането строи стена
между мене и него

ако бъда докосвана
не смогваш да достигнеш кожата ми
покрита със залепнали дрехи
те ме притискат надолу
не мога да помръдна
треперя
не в удоволствие
в треска
под мъртвата влага 
попиваща в мен

не мога да се прибера
това вече не е моят дом
тук властва прането
не ми се остава навън
при хората
по-добрите от мен
с чистите им изгладени дрехи
нобеловите им награди
за перфектно
родителство
социализиране
мултитаскване
справяне с проблеми
и снимане за инстаграм
нобеловите им награди
за перфектно
биване човек

не мога да говоря с никого
не мога да поканя никого
не мога да допусна никого
да види прането
кула от срастващи се
гащи чорапи тениски и суичъри
страх срам провал и отчаяние
и безразличие
най-много безразличие
но то не се изпра добре
останаха му сиви мазни петна

прането стои непростряно четвърти ден
отговарям на
какво не е наред
преди прането да ме е задушило
с хищните си мокри ръкави
спокойно казваш ми
случва се
последната пералня я завъртях три пъти
после я простра сестра ми

легенът пада от гърдите ми
ставам
земята пак се върти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024