Лора Младенова - Фалшиви новини

Животът е лента от нервни окончания и фалшиви новини. Тялото – ритъмът на душевната карантия. Слушаме Мик Джагър на паважа в призрачния град на Лора Младенова.

Александър Арнаудов

Какво е искал да каже авторът

Текстове
предсмъртните писма
на автор ексхибиционист
молят те виж ме
моля те
виж ме
призът
в категория документалистика
отива при
самоубийците
живите творим
фалшиви новини

София

какво ѝ намираш още на София
пита той преди първата бира
оттук е но е за малко
ухае на селски чердак
с изглед към ливади цикади и коне
на нощен ръкопис с коняк в ръка
за възкръснали войници
щом конете и цикадите замлъкнат
завиждам на липсата му
завиждам за липсата му
към мен
тя има граници
за разлика от моята към него.
нищо
отговарям му
само няколко изостанали другари
и те като мен с единия крак не са вече тук
а той отсъства и с двата
хилим се като хлапета със забележка в бележника
на пейка в Царска.
хлапета още без бележници
катерещи се по статуя
говорят:
най-лошото нещо в живота ми
се случи когато бях на три.
глух лай на овчарки
заглушава естеството на най-лошото нещо
случило се в живота на хлапетата
когато са били на три
а молитвата да си остане
най-лошото нещо в живота на всички хлапета
си разменяме с погледи.
мъжът трябва да заглуши емоциите си
да живее сякаш ги няма
така си мъж
така са ме учили –
говори момче на приятел в съседство
без гордост
с едно заглушено негодувание
нали са мъже така са ги учили!
само аз чувам
той не
той пуска емоции вън
да се търкалят надолу по къдраво кичурче
изтървано от рошавата му черна опашка
и от ръба му да литнат над парка
над храстите
където си дера коляното
да пишкам в тъмното
литър суха кръв
вае финален пърформанс
по стените на химическа тоалетна
и бягам с немити ръце.
Митко аз не съм дама нали –
въздишам с облекчение
токчета в такт
проправят пъртина през чужди дискурси
на метри от нас
по пътя към бляскави барове
нямам място в тях Митко нали?
аз ще почукам ти говорѝ
помниш ли
като в учителска стая
виноват госпожо
имате ли тирбушон
за най-евтиното вино
от бараката на ъгъла
барманката се смее с очи
жадни за смях
за най-евтино вино
за пенсионираните ни детски души
в нейната учителска стая
сме единствените
без пура риза и айфон
аз знам
той знае
тя знае
че на пода в най-мръсната си депресия
с вперен в мазилката поглед
Radiohead на реплей
болни бъбреци
неплатен ток и мисли за смъртта
сме по-щастливи от тях
без пура риза и айфон
нейната татуирана ръка
ни налива шотове без пари
би си тръгнала
с двама ни
заедно и поотделно
само нас от цял бар
няма нужда от тирбушон за да отпуши
вечерният час на пенсионираните деца
спринтира към метрото
между свирещи дробове на скъпи коли
ако го изпусна
ще се върнеш да си говорим до утре нали
когато мълчим
с него пак си говорим до утре
за най-лошото нещо в живота си
което се случи на три
това ѝ намирам още на София
само тези софийски петъци
само това

Джагър

Въпросът какво правиш как си
се лющи по ръбовете
в производство по несъстоятелност
вододел между бинарни хора
Те
повечето
няма да понесат да чуят
и
няма да понеса да им кажа
знаеш ли
преди четири дни
си спомних Джагър
да пее Angel in my Heart
не съм я слушала на пода
години
това правя четири дни
лента от нервни окончания
се точи навън от касетата
душевна карантия
нямам химически молив
да подредя.
Другите
малкото
знаят без да са питали
движат се като Джагър
по пързалката на аксоните ми
остават с един по-малко
и по-малко
и по-малко
какво правиш
как си
малък помощнико на мама
докато те оцветявам в черно
докато невинаги получаваш което искаш
докато не ме чуваш да чукам
изгонена от Мейн Стрийт
призрак в призрачен град
какво правиш
как си
Angel in my Heart

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022