Людмила Христова - Есенна река

Няма следи от вятъра. Първият ден от годината посреща уличния музикант. Отстъпваме по границата на сянката, заспала в Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
златна сватба
пожълтели и снимките
по стените

*
първият ден от годината
на мястото си е
уличният музикант

*
закъснява дъждът
още е сива
пролетната гора

*
примирие…
отстъпва по границата
снегът

публ. във в-к Майничи – 02.06.2023

*
облачна луна
сенките на напъпилите вишни
така крехки

*
подреждат се къщите
по Млечния път
град край река

публ.във в-к Майничи -15.06.2021

*
метеоритен дъжд
астронавтът наглася филм
на тренажора си

*
лек снежец
няма следи дори
от вятъра

*
начало на лятото
някак другояче
духа вятърът

*
пази ме
каменният ангел
неочакван дъжд

публ. във в-к Майничи – 03.07.2023

*
меден месец
всички изгреви и залези
пропуснати

*
разгаря се
лагерният огън
сажди по луната

*
между звездите
хартиено корабче
тиха река

публ. във в-к Майничи – 31.07.2023

*
дъждовна разходка
подминавам все едни и същи
охлюви

*
високи води
гмуркат се сенките
на бързолетите

*
трепкащи звезди
догаря огънят
за барбекюто

*
след срещата
стряска ме в тъмното
тиквеният фенер

*
взирам се
в бръчките на луната...
отражения

*
пълноводие
небето се стопява
в реката

*
островен манастир
по лицата на светците
солени капки

*
няма разлика
между отсам и отвъд...
есенна река

*
автобусна гара
не бърза за никъде
само скитникът

*
както на небето
така и на земята -
снежно утро

публ.във в-к Майничи – 28.02.2023

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023