Людмила Христова – Падащи звезди

Ябълките крепят луната. Приливът расте като падаща звезда. Вятърът брули по лицата ни думите на Людмила Христова.

Александър Арнаудов


начало на зимата
снежният човек е все още
просто сняг



виелица
ябълката крепи
луната



бавно расте
приливът -
падащи звезди



о- ханами за слепеца
вятърът ръси по лицето му
вишнев цвят



след смъртта на баба -
оредяват незабравките
в градината



небе от желания -
войници спят под
падащи звезди



дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели



отражения…
сянката на рибаря вади пъстърви
от облаците



слънчево затъмнение
изгарят бисквитките
в новата фурна



пълнолуние
променя формата на сенките
уличната котка



лениво пладне
сенките на облаците
закотвени в морето



непознат път
само мухата в колата
ми прави компания


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024

Previous
Previous

Елена Янева – Краят на империите

Next
Next

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС (Наталия Недялкова) – Цифропис