Людмила Христова – Падащи звезди
Ябълките крепят луната. Приливът расте като падаща звезда. Вятърът брули по лицата ни думите на Людмила Христова.
Александър Арнаудов
…
начало на зимата
снежният човек е все още
просто сняг
…
виелица
ябълката крепи
луната
…
бавно расте
приливът -
падащи звезди
…
о- ханами за слепеца
вятърът ръси по лицето му
вишнев цвят
…
след смъртта на баба -
оредяват незабравките
в градината
…
небе от желания -
войници спят под
падащи звезди
…
дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели
…
отражения…
сянката на рибаря вади пъстърви
от облаците
…
слънчево затъмнение
изгарят бисквитките
в новата фурна
…
пълнолуние
променя формата на сенките
уличната котка
…
лениво пладне
сенките на облаците
закотвени в морето
…
непознат път
само мухата в колата
ми прави компания
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024