Людмил Димитров - Одисей

Роден през 1971 г. Пише поезия от 1988 г. Публикации в литературни периодични издания и в интернет. Първа награда в конкурса на Нова социална поезия „Любовта“, 2019 г. Професионален фотограф за различни български и европейски корабни компании. Публикации в пресата. Самостоятелна фотоизложба „Реквием на домакинята“, 1998 г. Музикант. Създател и автор на песни в музикалната група „Забранени символи“.

Сив монолог на пристанището в Бургас

Поради съвсем
несъвършената ви икономика
пак смея се над
глупавите ви капани

Играя си във дупката,
където вашето око е слон
и дето меря с букви
буковите ви глави

Мечтая все за родното Чикаго
където пълнех джоба си
със блус и слънце
а сакчето с боклук и станиоли

Мамка ви!

Като търкалящи се
остри камъни
крещя из ледените
коридори на музеите

Насичам времето
Парцалите на ризата му
литват над просторите
а цъкащите ви часовници
изцъклят стъклени очи в тигана ми

Макар да не харесвам момичето,
което ми прислужва
престилката ѝ
гушва мойта шия
а мълчалива вилица
е зъбния ѝ мост

Привършил със закуската
и не съвсем доволен
изплювам камъче
в ухото на читателя

и заминавам
цап царап с крачета

Съвсем нормален
цапнат във устата плъх

Одисей

Захвърлили венците от бодили,
модерните бермуди
белите коприни
в почивния си ден,
те боговете много пили
и цяла вечер,
вдигали на хълма врява

Внезапно от небрежно
хвърлена цигара
небето пламнало
луната изгоряла
и кучетата млъкнали
и жабите примряли

И няма път
и знак
по който да се върна вече

Бях плувал тъй навътре 
тази вечер

Череши

Врабци, умираме когато 
след шегаджия вятър
дрънчат консервени кутии
плашило се върти и свирят тенекии
а той поел с душите ни
си продължава. 

Сърцето ми врабци
със вашите остава
по клоните зелени да виси.

Когато стригани хлапета 
под него замълчат

не искам да е тук пазача
не искам те да продължат

А искам да е вечер
късно лято и червеите 
другаде да спят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023