Лили Спасова - Нероденото дърво

Животът ни е черна роза, родена в мрак. Само вятърът дочува гласа ни. С Лили Спасова затваряме очи там, където няма есен.

Александър Арнаудов

Разпознаване със затворени очи

Приеми ръката ми невернико, 
вземи ме - черна роза в мрак родена. 
Божественото 
е било и ще пребъдва,
подобно пясък,
                          пръст или небе.
Градината на мрачните цветя е 
сенчесто-спокойна
и въпреки цветът е страстна. 
Кълна ти се, че „сбогом“ 
                         там е забранена дума.
Обичам те, 
                          е 
                              люспа върху кожата на дракон. 
Когато дойдеш 
                           ще те разпозная.
По стъпките ти друмнико, по стъпките.
Дори с очи затворени ще те позная, 
когато
прокарам пръсти 
по тъмните ти къдри, гръцкия ти профил,
брадичката, 
и раменете ти тъй силни -
готови да приемат лицето ми,
за да се сгуша, 
                            и да те усещам.
Ще бъдеш мое вино. 
Обичам те, 
                   е 
                          с вкус на грозде ...
Любовта цъфти подобно бяло цвете. 
Ах, любовта!

Обясни ми се

както вятърът казва обичам
на върховете
и после изгаря листата
на високите сини дървета.
Както небето обича земята 
и гореща 
пръстта от дъжд 
и милувки заспива,
за да протяга ръце,
когато сънува.
Сърцето ще пази думите.

Исках 
          да ти кажа обичам те...
Забраних си.
Занемяха устните.
Исках да те погаля влюбено.
Забраних си.
Вкамениха се пръстите.
Исках да те догоня.
Забраних си.
Нозете ми корен станаха.
Занемяла в дърво се превърнах.
Плачeща върба в тишина.
Листата сълзи се отронват.
И само вятър дочува гласът.
Исках да...
Занемях!
Тиха върбата е всякога.

Червеното листо е от Сахара
Рожба е 
на нероденото дърво
в оазис,
който ме очаква.
Там няма есен.
Червеното е цвят на пясъка,
на слънцето
                             и любовта.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021