Катя Димитрова – Истината и нищо друго

Катя Димитрова (1992) е родена в град Раднево. Има бакалавърска степен по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е завършила магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“ в същото учебно заведение.

Журналист с повече от 12 години опит, Катя е работила във вестник „Сега“, медийната група на Investor, информационна агенция БГНЕС, OFFNews и телевизия BiT. Била редактор и главен редактор на Gospodari.com – уебсайта на предаването „Господари на ефира“. В момента е част от екипа на NOVA.

Отличавана е от национални и международни поетични конкурси. Нейни стихотворения са публикувани в „Литературен вестник“. През 2023 г. излиза дебютната ѝ поетична книга „Плач по всички жени преди мен“, издадена от „Жанет 45“. Стихосбирката е номинирана за награда „Перото” за дебют, както и за Националната награда „Иван Николов”. „Плач по всички жени преди мен” е отличена в рамките на Националната литературна награда „Владимир Башев”.

Все същото жестоко дете

Бях толкова малка, когато някак съм
отрязала мустаците на любимия ми котарак,
не съм знаела какво правя.

С години вярвах, че възрастен не може
да е толкова жесток, когато обича.
После те срещнах и светът ми стана ножица.

Бележка към себе си

Опитай се да не извърнеш поглед
следващия път, когато видиш бездомника.
Загледай се в разчопления десен крак,
припомни си, че го възпалява отново и отново всеки ден,
че има своя идея и така я преследва.

Приближи се към него с монета,
разгледай отблизо кървавочервената дупка,
всички анатомични подробности,
изплаши се.

Научи, че има хора, чийто спасителен пояс вероятно не е поезията
и това е съвършено нормално.
Пожелай им да намерят как да се лекуват от живота
и дори отблъскващото да е тъжен повод за далечно вдъхновение.

Истината и нищо друго

Ти си по-добър човек от мен.
Вече узрях достатъчно,
за да мога да го призная, 
без да засяда гордост на гърлото ми. 

Как обичаш хората,
как обичаш мен,
Господи, как обичаш мен,
и как ме караш аз да се обичам.

Ти си по-добър от човек от мен,
делника превръщаш в празник, 
всяка дума в обет,
с усмивка усмиряваш.

Всички мои стихотворения са посветени на теб, 
но най-вече това.

Чисто

Този век ни отне разделите.
Вече не трябва да се гледаме в очи при сбогуване,
не се налага да обясняваме, че вината изобщо не е у другия,
че той заслужава нещо далеч по-добро
и че трябва да си останем приятели.
Достатъчно е да имаш Wi-Fi, за да сложиш край на любовта.
Чисто е като професионално убийство -

не оставя петна по пръстите.

Тайна

Не вярваш в суеверия, но си отдъхваш,
когато майка ти хвърля вода по пътя
за първия учебен ден.

Не вярваш в боговете, но си благодарен,
че човек, отчаян, намира в нещичко да вярва,
за нещо да се хване.

Не вярваш в нищо друго, освен във математиката,
логиката, артефакта

и във вярата на другите.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024