Таласъма – В гърлото на бутилката

Аз съм Калоян Васев от град Варна, но искам да използвам псевдонима „Таласъма“. На 22 години съм и съм роден на Секновение – денят на обезглавяването на Йоан Кръстител. Голям почитател съм на празниците, на цикъла на планетите и тази есен завърших бакалавър по земни науки във Виена. От години „танцувам“ с повечето сфери на изкуството, а в литературата се откривам като поет и песнописец. Стихотворния си път започнах като част от Литературен клуб „Касталия“ в ОДК Варна, където и досега активно участвам в проявите на клуба, книгоиздаването, груповите проекти, дори в това индивидуално начинание се чувствам като колективен творец. Предстои ми издаване на стихосбирка с издателство „Мусагена”, по което работя в момента.

Виновен

Вината, която изпитвам,

е една такава, хитра – промъква се зад ъгъла,

а докато се пресегна да я хвана се е скрила.

И после се чудя къде да я търся,

скрила се е зад шкафовете като хлебарка 

и е седнала да меси тестото на ума ми, когато втасва.

Държи ме изкъсо, следи всяка дума която изричам 

и всяко закъснение, което се опитвам да забравя...

Но аз помня и съм винаги подготвен за нейните препитвания, 

когато ме побутне насън все има за какво да съм виновен.

Напролет ще направя голямо почистване 

и ще изкарам шкафовете от кухнята, 

ще почистя добре, 

за да няма друго освен хора, живеещи в дома ми.

Освен ако след зимата не дойде направо лятото...


започнал съм да се смалявам

не бях обърнал внимание – 

обувките ми са започнали да хлопат,

дрехите да се свличат от раменете ми,

гащите ми падат,

ям повече – 

сякаш трябва да ям, за да порасна голям

и когато пия се поливам,

пръстите ми се скъсяват,

сякаш охлюв ги е пипнал с очите си

когато ставах от леглото тази сутрин,

получих нежно сътресение от падането,

намокрих задника си в тоалетната – 

губя контрол над нещата около мен

и с всеки сантиметър, с който ставам по-къс, 

по една диня пада изпод мишниците ми

страхувам, че когато ожаднея отново,

ще се изхлузя в гърлото на бутилката.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025

Previous
Previous

Наталия Начева – Надеждата е тъпа кучка

Next
Next

Жасмина Бащавелова - Смисълът на живота